Тодор сам предложи идеята за рубриката „Немам нерви“ /пролетта на 1990-а/ – във „Всяка неделя“ беше станало дума за помпозната поредица „Избрани съчинения“ на Живков, той се зачел в едно-друго от безкрайните томове, и готово.

Импровизациите му бяха много смешни, и на него му беше забавно, играеше със страст – но не беше злъчен. Просто показваше наивността, а може би и глупостта, в която бяхме потънали.

Мизансценът на етюдите му беше повече от скромен – но веднага се набиваше на очи една стълба – яркочервена – и човек се питаше, накъде е водила тя.

Тодор е играл всевъзможни неща – от Менгянина до Топузов, и всичко останало. Но си мисля, че в Онзи свят най-много ще се забавлява с тамошното издание на „Немам нерви“ - ако му разрешат, разбира се.