Паметта ми не е запазила нищо особено около този разговор.

Той е излъчен на 9 април 1989 година – след премиерата на филма „Адио, Рио”, който имаше грамаден успех, а не е загубил нищо от качествата си и досега.

Ваня беше истинска звезда, но не особено натрапчива - в ония години това не беше и прието, имаше някакъв порядък в отношенията между публиката и знаменитостите.

По някое време от разговора тя подсказва, че се е чувствала леко забравена, поне от киното. После изчезна задълго, но все пак стана известно, че работи в Лас Вегас като крупие. Но онзи й живот беше дискретен, пак не натрапваше на публиката американските си преживелици, които при други наши емигранти винаги са преувеличени. В подобни случаи българският навик е от мухата да се прави слон. Дори да си продавачка в „Макдоналдс”, и това се представя като забележително постижение, понеже веднъж си подала картофки на Ник Нолти, примерно.

Едно е сигурно – дълги години Ваня не ни занимаваше със себе си.

И сетне изведнъж се появи в „Седем часа разлика”.

Да я видите сега в едно интервю от преди двайсетина години със сигурност ще ви бъде от полза.