/Този текст беше написан, когато Стоичков се нахвърли върху някакъв фоторепортер и незабавно бе разпнат от българските медии./

 

 

Веднъж, на един прием, бяхме се дръпнали настрани, и той ми каза нещо за дъщерите ни, от което онемях. Дълго не можах да отвърна нещо и само мълчах. Беше много натуралистично и цинично. Но когато дойдох на себе си, разбрах, че всъщност беше напълно прав. Животът постъпва и така. Но той можа да го каже, а аз не. Трябваше ли да го упреквам заради това?

Стоичков просто описа с думи едно изтезание, което животът извършва и приема за даденост.

В неговия език няма кавички. В езика на лицемерите те изобилстват.

…

Той е това, което повечето от вас никога няма да бъдат.

Но защо не сте спокойни?

…

И не се опитвайте да го вкарвате в мравуняка.

…

Опитаха се да го нарисуват с моливчетата си – и сега се сърдят, че той бил по-различен. С моливчетата си може да дочакат благодарност от политиците например, които ухажват. От него – никога.

…

Не ми е приятен този текст, за първи път, откакто пиша за „Труд” дописките си.

Освен това, вероятно няма и да се хареса на някои. Не е кой знае колко важно това, макар че не е и без значение. Ако се бях опитвал 30 години да се харесвам на всички, сега щяхте да ме познавате като водещ на „Панорама”.

Свестните хора от години са минали в нелегалност. А ония от тях, които все пак можем да срещнем, все повече намаляват. За сметка на това задниците се увеличават.

И говоренето за задници – също. Някои водещи го правят с увлечение. Те се подиграват дори с възнесението Христово. Един от тях пък не искал да бъде българин като Стоичков.

…

В деня, когато един фоторепортер стана за малко „звезда”, понеже беше ударен от Стоичков, се случи и още нещо.

Върховният касационен съд на Италия не разреши на „Кориера дела сера” да отпечата фотоси на Берлускони, и разпореди да бъдат отнети от редакцията на вестника. Защото нарушавали личното му пространство.

А папараците, подгонили колата на принцеса Даяна и Доди ал Файед от парижкия „Риц”, и причинили катастрофата и смъртта им,със сигурност ще бъдат съдени и осъдени.

…

Цяла седмица се занимаваха със Стоичков.

В замяна на това имаше само пет реда за клеветниците на Генджев, които уж твърдяха, че са дали подкуп на съдии. По този начин журналистиката сама си пречи.

…

Излиза, че за да станеш „звезда”, макар и за един ден, трябва Стоичков да те набие.

И да отвориш уста като пещера.

Стоичков уважава, когото трябва. И с бълхите също се държи естествено.

Като се държите като Джонс / Бел. ред.: В САЩ така наричат обществените тоалетни/ получавате нужното.

Лошото е, и това винаги ме е дразнело, че Левчев например не иска да се държи като Стоичков със собствените си насилници.

…

Пенчев от „168 часа” „обмислял” да съди Стоичков.

И какво стана с делото срещу Волен Сидеров за „нахлуването” в редакцията на „168 часа”?

…

„Малък коментар” /Би Ти Ви, 28.04/ бе позорно нагласен. Един малчуган, който със сигурност нее бил още роден, когато Стоичков сложи край на кариерата си, разказа следното: Гледал мач, в който Стоичков получил червен картон и напсувал съдията!

…

Хайде -всички срещу идолите, доколкото останаха. Тогава ще станем общество от

джонсовци.

…

Веднъж излизахме с Данови от ресторант „Балкан” на „Шератон”, и един папарак ни налетя. С Христо Данов и съпругата му Дани се бяхме сближили късно, но имахме чудесно приятелство, макар и за кратко, понеже Кико си отиде след пет години от някаква анемия. Но аз и Джени бяхме щастливи с тяхната близост, мисля, че и те. Данов, вече беше председател на Конституционния съд, само погледна папарака и рече с дълбокия си глас на царски подофицер: „Конституцията ви забранява това!” А аз, не знам какво ми стана, казах: „Ей, ще ти извадя окото”. Не пия много и не се напивам, не бях и много ядосан, но все пак го казах. Обективът като око - може би това ме е накарало, не знам. Момчето се приближи и тихо отвърна: „Ами, аз и без друго имам само едно око…”

Потънах в земята от срам, и още ме е срам. Той изтри снимката. А аз съм му дал – на него и на шефовете муот един масов вестник – пожизнено право да поместват каквито си искат мои снимки. И да ме снимат – но все пак, поне да ми намигнат.

…

Най-знаменитата папарашка снимка, която съм виждал, е на английската кралица – беше на корицата на списание „Шпионин”. Елизабет Втора си е пъхнала показалеца в дясната ноздра, и то доста дълбоко. Всичко е наред обаче: сторила го е на един парад, показалеца и ноздрата са си нейни. Папаракът не я е издебнал вспалнята й, а е стоял с още хиляди хора на един лондонски площад.

Къде са подобни потресаващи регистрации, за да си носите с удоволствие боя?

Прочутият фотограф на „Всяка неделя” Атанас Кънчев само между четирите стени на студио 4 откриваше много повече сюжети, отколкото вие в космоса.

…

Защо Стоичков казва често, че не дължи нищо на България?

Вярно е, обаче. Вярно е също, че той не познава България. А и тя него.

След интервюто му в списание „Макс”, когато пак спортните журналисти – какво е това? – се държаха като девици, си казах: Защо, всъщност Левчев не се държи така?

Защо търпи 17 години негодници да разпиляват всичко? Защо мълчи, при повече от стоте си чужди издания, когато някой – с три мижави книжки –се гримира като най-превеждания български автор? Защо му е този ранен сън?Дори Ален Боске няма да го разбере, него – „сомнамбулния марксист” и великолепен поет. Защо никога не посегна с тежкия си юмрук?

…

Сигурен съм, че повечето телевизионни водещи изобщо не се възприемат като звезди. Те се мислят за някакъв специален хибрид между клерк, клубен разносвач, жиголо и посредник – от всичко по две капки.

Заради това дават лесно път в предаванията си на толкова недоразумения, и гледат на тях като на звезди, и покорно работят за тях.

Могат да си фантазират за всичко друго, но не и че самите те са, или трябва да бъдат звезди.

Например, станало дума веднъж с Г.К., и той казал за свой колега: „А, той ще иска да бъде най-малко президент!” Депутатът, с когото говорел, го зяпнал, и когато на другия ден дойде да ми разкаже историята, устата му беше все още отворена.

Работата е там, че тъкмо Г.К. се вижда като президент, ни повече, ни по-малко.

И защо не, по дяволите, след като всяка заран разговаря с толкова формени идиоти, а също и с обикновени, а пък му е и хубаво?

Проблемът е, че не се вижда като истинска звезда, което си е доста повече.

Заради това си позволи да води преди време толкова безмилостен, в собствената му представа, а всъщност дълбоко нечестен разговор с родителите на Стоичков.

И аз мога, дори с лекота, която Г.К. дори не е сънувал, да измъкна примерно от госпожа Г.К. достатъчно любезности – например за несъществуващите похождения на съпруга й.

Не се виждат като звезди, а като клеркове/ може би с изключение донякъде на Бареков/. Затова никой от водещите не съчувства на Стоичков. Те просто не го разбират. Той е звезда, а те не са. Той има своя територия, а те са временни квартиранти в някоя телевизия. Той има яростно чувство за неприкосновеност, те по начало са ампутирани от подобно чувство. Днес наемниците са напълно капитулирали, правят с тях каквото си искат. Те виждат само това, което искат да видят работодателите им.

При всички условности и трудности нашето поколение имаше друго самочувствие.

Най-добрите от нас не се нахвърляха веднага върху „погрешните” неща. А „погрешните” хора пък по начало ни бяха симпатични. И кой юмрук, в края на краищата, е погрешен?

…

Бездарно е да се тътриш след някого, само за да направиш някаква банална снимка.

Може би си очаквал друго, може би за друго нагло си ровичкал във въображението си?

Къде е то? Къде е показалеца на кралицата?

Да бъдеш таен гуляйджия на трапезата на Стоичков не е голяма чест.

…

Как си представяте някой да снима в лондонския „Сан Лоренцо”?

….

Веднъж се сблъскахме със Спас Русев из „Найтсбридж”, и той ни каза, че принцесата обядвала в „Сан Лоренцо”. Откъде, от кого бе разбрал, не стана ясно, но със Спас винаги е така. Покани ни да тръгнем натам, аз се опънах, но дъщеря ми Марги се съгласи, тя беше малка тогава и по–лесно се навиваше. После тръгнах с тях, понеже точно срещу ресторанта има една малка сладкарница, където правят чудесни морковени пайове. Отидохме, аз се заех с пая си, а ”Бийчъм плейс” постепенно започна да се изпълва с хора. Дойдоха и двама пътни полицаи. За първи и последен път видях в Лондон коли, качени на тротоар. Бяха ровърите на Даяна и охраната й. Мина доста време, паят свърши, тълпата мълчаливо се увеличаваше. И чак на „Бромптън” вече бяха поставили пътен полицай, за всеки случай. Накрая вратата на ресторанта се отвори, Даяна набързо се сбогува с някакъв непознат мъж, сетне с децата си се метна в автомобила и двете коли потеглиха, преди вратите им да са затворени. А тълпата тихо ръкопляскаше дълго след това. И никой не я снимаше в онзи ден.

Но веднъж и тя посегна с чантата си по един папарак. Но това сега не е важно.

…

Доста време, на кръстовището на „Граф Игнатиев” и „България”, давах по два- три лева на една индийка. Тя е от шайката с малките бебета. Така и никога не разбрах бебетата истински ли са или гумени, нито веднъж не издадоха някакъв звук, за да увелича данъка си. Пусках парите в пластмасовата чашка и потеглях на зелено.

Околните шофьори ме гледаха с презрение. Веднъж нещо се забавих и чух продължението на познатата благословия „Господ здраве да ти дава…” А то бе „Мамата ти да е…” Смених булеварда.

Стоичков се опитва да смени генерално всичко. Но и никой не му е ръкопляскал като на принцесата, в нашите ръкопляскания винаги има и едно индийско продължение – за всеки случай.

…

Веднъж сър Алекс извади от игра Ерик Кантона. Французинът тръгна към съблекалнята, но някой от публиката му подвикна нещо. Той се върна и с великолепен шут разби главата на един зрител.

Няколко години по-късно Кантона бе посочен в представителна анкета за най-важния играч в историята на великия „Манчестер Юнайтед”. Дълго не можех да проумея това. Бях гледал играта на сър Боби Чарлтън, харесвах дори и странната прическа, с която неумело прикриваше плешивината си - и за която забравяше на игрището, и смятах, че съдбата го е натоварила да бъде всичко онова, което бяха загубили другарите му от загиналия тим. Но Кантона се оказа най-обичания.

…

В архива на „Всяка неделя” има две наистина гениални рисунки на Борис Димовски.

Не се подвеждайте – Борето е обкичил с лавров венец левия крак на Стоичков, но той го ценеше много и като човек. По-важна е една друга: Стоичков е с медальон, който има очертанията на картата на България. Той я носи.

…

И какво стана с ударения фотограф?