Това, което ви предлагам за Соколето, е твърде незначително, за да покаже поне в някаква степен един изключителен футболист. За жалост, нищо друго не е останало от него, поне на мен не ми е известно – никакви изразителни кадри от футболни срещи, и съвсем никакви думи.

И от Гунди почти нищо не е съхранено. Това просто не е за вярване, но е факт.

Соколов беше истинският любимец на левскарите, а немалко време играеше редом с Гунди. Почти веднага започнаха да го сравняват с бразилския магьосник Гаринча, и тъкмо него, не някой друг, нарекоха „любовта на народа”.

В ония години имаше непрекъсната преса над отбора. В Политбюро на комунистическата партия привържениците на армейския тим ЦСКА бяха по-силни, и това предопределяше много неща. Нещо, което продължи докато „Левски” не се обедини с отбора на МВР - „Спартак”. Това обаче никак не се хареса на мнозина, и Соколето подмята нещо за това в този разговор.

Георги Калоянчев, който е заклет левскар, обича да разказва как отишли с друг велик актьор - Константин Кисимов, при Живков. Военните искали да вземат Соколов в ЦСКА, и Калата решил, че Живков може да спре този пореден грабеж. Започнал да го увещава, Живков вдигнал телефона и разпоредил на военния министър Джуров да не закачат „любовта на народа”. Генералът, разбира се, се съгласил и точно тогава Кисимов схванал каква е работата – а той бил цесекар. Но вече било късно, Калата го сръгал да мълчи и така спасили Соколето.

Имах една рубрика, която бях нарекъл „Къде са те сега?” – къде са големите звезди от близкото минало, каква е съдбата им, и пр. Спомням си, че в нея най-напред представих Димитър Ларгов – снимахме го на „Орлов мост” от далеч, и питахме минувачите: „Познавате ли този мъж?” Не го разпознаха, разбира се.

Ларгов, забележителният играч на „Славия” и националния отбор, се беше доста променил – напълнял, оплешивял - естествените поражения, които налага времето.

Потърсих Соколето на Солни пазар, бяха ми казали, че продава лимонада там. Беше абсолютно позорно да го гледаш в онази будка. И затова спестих предвидената анкета с минувачите. Направих интервюто на 2 август 1981 година.

В играта му имаше проблясъци на гениалност, във всеки случай беше истински артист и се забавляваше като малцина. Всъщност, дори не си спомням друг да e изпитвал подобна наслада от играта. Наслаждаваше се и на някои други удоволствия, които бяха една от причините толкова рано да излезе от играта.

Утешавам се, че колкото и скромно да е това интервю, то все пак дава някаква представа за една митологична фигура, много обичана, но завършила не навреме кариерата си.