2004 година беше особено важна за „третата” „Всяка неделя”.

Програмата разшири територията си по един донякъде стряскащ начин, чрез телевизионни мостове от Канкун, Мексико – до Уфа, Башкирия, от Владикавказ, Осетия – до Делгани, Ирландия. Общо 24 на брой. Не бе осъществен само предвиденият мост от Международната космическа станция.

Разговарях със забележителни личности – от Азнавур и Балдачи, до Чомски и Карлос Паес. Без да броим българските звезди. Също и някои странни типове, за които Оскар Уайлд казва, че животът би бил отегчителен без тях.

И все пак, това бе годината на „малките истории” от рубриката „Произведено в България”. Особено впечатление направи бездомникът Бельо – човекът, който нищо не знае и който изобщо не е живял. Неговата история, разказана с един невероятен език, още по-невероятен, понеже той не знае да чете, подсказва за много неща. Едно от тях е, че човек изглежда не е само това, което си мислим.

Изобщо, „малките истории” се оказаха новият шанс за програмата.