Много зрители харесаха Жан Виденов във „Всяка неделя“. Това е сигурно.

Дори повече, отколкото Стефан Данаилов предишната седмица - в неговия случай те бяха някак по-пасивни.

Какво излиза от това? Очевидно, българинът става по-обективен, едва след като минат години. Сякаш едва тогава той вижда по-добре обруганият - и се събужда и изважда от себе си някаква трезвост или дори справедливост. Това означава, че му е нужно време да осъзнае, че е бил воден за носа. За това казвам, че българинът винаги посреща новите лидери като месии, а ги изпраща като злодеи.

За да припознае някого като месия не му трябват много усилия, той си е по начало доверчив и лековерен. Приема това за своя даденост, и му е хубаво и приятно.

Обикновено, за да обругае някого, му помагат усилено, винаги се намират хора за това – и той пак доверчиво приема усилията им, независимо, че вероятно съзнава, колко користни са те.

А от 22 години насам неизменно се намират продавачи на непоискани оценки и лъжи – и тъкмо те въздигат месиите, а сетне пък ги приковават с ръждиви пирони за кръста. Цяло чудо е пръкването на тия кинкалеристи, а и талантът, с който се задържат на повърхността. Нищо и никакви балони, обаче успяват да го правят.

Политиците добре знаят каква стока са, обаче малодушно приемат, че е неизбежно да работят с тях. Това е отделението на черносотниците, които се мобилизират усърдно особено преди избори. И тогава им трябват по два задника – толкова алчни стават.

Минават от един политически лагер в друг, от текущия лидер към очаквания, за министрите да не говорим - някои от тях пък са толкова плашливи, че само с две изречения можеш да им изкараш ума. Едното обезателно е следното: „Нещо става около теб, знам го, но нямам право да ти го кажа!“

Черносотникът прави мъдра физиономия, цеди бавно думите си - и онзи вече се е намокрил, готов е на всичко. Не познавам нито един министър, който да е казал в подобни случаи на черносотника: „А аз пък знам, че трябва да ти хеба мамата, знам го от сигурно място!“

А в някои случаи става дума и за хора с характер, които не се дават лесно, дори могат да си позволят и някои крайности. Черносотниците объркаха дори Румен Петков. Веднъж го питах, защо работи с тях, след като добре знае като вътрешен министър, какви шавливци са и как едновременно работят и с опонентите му? Не получих смислен отговор, а Румен не е човек, на когото да му липсват думи. Не мина много време, и онези му изядоха главата.

При тях няма никакво приличие, знаят, че политическите лидери са наясно с врътките им, но изобщо не им пука от това. Единственият, който успя да се опази от тях е Ахмед Доган, никой друг. Никой друг. Знаят, какво представляват – обаче ги търпят, знаят, какво ще им причинят в крайна сметка - и пак. Това е рядък политически мазохизъм, не вярвам да съществува някъде другаде. Омразният им Путин би ги разчекнал на третия ден – макар че някои от тия черносотници, които сега се правят на русофоби, произхождат от здрави комунистически семейства, учили са дори в Съветския съюз и пр.

Защо политиците се подлагат по този начин на черносотниците? Може да има доста обяснения, но едно от тях е най-вероятно: от неувереност в себе си. Знаят, какви измамници са ония, но пак им е хубаво да дойде някой от тях и да им изтърси второто изречение, а то: „И, все пак, нещата ти вървят добре. Но трябва да ги побутнем на едно-две места!“

И онзи се хваща – може целият свят вече да е срещу него - а българският първенец все още вярва на онези пумпали. Да, те са истинските пумпали, а не толкова Янето - те са десет пъти по-врътливи от него, а сто пъти са и по-подли. Янето поне говори публично своите нелепости, а тези винаги се правят на потайни умници, на анализатори от Уйнино. Куйове някакви, ако човек се поразрови в образованието ми – обаче им вярват.

Куйовщините, които дращят публично, нямат нищо общо с онова, което казват на управника насаме. Нищо общо. И смъкват пари, та смъкват. Поне от 20 години е ясно, че българските политически предсказания са абсолютна плява, нищо повече, но, въпреки това, този занаят процъфтява и процъфтява. Политическите ни гадателки са по-шармантни фантазьори дори от тия, които си вадят хляба по някоя кабеларка – обаче ги търпят, колкото да стане ясно, че и ония, които им дават белия хляб, са същите случайници.

Дори не си струва да споменаваме, какво продават тия врачки навън, как се изхождат в чужбина, какви ги дрънкат там. Вие си мислите, че кроткият Байърли или оперетният Уорлик са същинските автори на грамите им за софийските потайности? Вятър ви вее на бяла кобила. Пак някакъв черносотник с онези двете реплики много често е авторът им. Той е чест-чест гост на резиденцията на клетия пореден посланик, и пак така кърши ръце: „Е, екселенц, трудно е да се каже, разбира се, но според нашите проучвания, премиерът е загубил доверието на населението, обаче то е толкова диво, че продължава да му вярва…Отгоре на всичко, трябва незабавно да разкара вътрешният си министър, обаче не смее да го направи, независимо, че на няколко пъти само през изминалата седмица го посъветвах лично. Все още не е нужно, екселенц, да ви казвам, какви са причините за това негово упорство, обаче такива са фактите…“ Следват по една –две чаши мавруд - и се всеки си бие камшика.

Подобни идиотщини обаче все още правят впечатление. Дори преди 10 ноември 1989-а американците знаеха повече за настроенията в софийския политически елит, отколкото днес - а се харчат / и те също го правят/ луди пари за немалко фондации, институти и пр. фалшиви образувания, в които се мотат по един-двама черносотника заедно с любовниците си. Тези институти създават обаче фасадата на България, тяхното плямпане е изключително изгодно за мързеливите еврочиновници и пр. Ами онзи Мезлов който говори такива врели-некипели, каквито дори и циганите от Дразмахала не си позволяват. Ами последният Евродоклад, според който милиард и осемстотин милиона евро бил делът на черната икономика у нас - и то от 12 бандитски групировки. После се поправиха, че не ставало дума за 12 групировки, а 12 сектора! Говорят толкова неприлично-пресилено – и без никакви реални доказателства, че чак е неудобно. Но да се върнем при Виденов.

И той стана жертва на черносотниците, дори може да се каже, че беше най-ярката им жертва, най-настървено го ръфаха именно те, а имаха и особена заслуга за демонизирането му. Някои от тях мътеха в полозите на Луканов, което не им попречи по-късно да слугуват на Костов, Симеон и т.н.

Много рядко през дългата си кариера съм виждал толкова овладяно политическо слово, като това на Виденов. Не знам друг човек, който да е в състояние толкова справедливо да оценява изминалото време – собствените си грешки, опонентите си, а също така и откровените си врагове. Само сравнете Виденов с фанфаронското поведение на Костов, който и днес се държи така, сякаш от него зависи оцеляването на света, и говори все по-отстранено от собственото си минало. А възхитителен бе начинът, по който именно Виденов оцени Костов – това може би се дължи и на съзряването, което с годините спохожда всеки от нас – но защо тогава костовци говорят все по-необективно и понякога дори налудно?

Ами оценките на Виденов за белезникавият Станишев, а и за днешната левица като цяло?

Да не говорим за другите му оценки. Някои продавачи на балони дори твърдяха,че той е едва ли не убиецът на Луканов – но всички чухте оценката на Виденов за неговия най-голям опонент. Той направо каза, че Луканов не е бил алчен за пари, да вземем само това – а за да опровергаеш нещо, което най-ефикасно въздейства на обикновените хора, се иска наистина да си воден от една справедливост.

Жалкото е, че едва сега ние още веднъж се убеждаваме, колко ни липсват подобни смислени и обективни анализи, как сме се оставили в ръцете на празнодумци, колко пагубен е тайният съюз между тях и повечето от безволевите ни политици. Вече нямам никаква надежда, че някой от тях ще се осмели да каже: „Разкарайте ги незабавно тези наглеци, вън от политическата кошара, не слушайте повече бръщолевенията им!“

И защо ги търпите, по дяволите? Утре и вие ще бъдете демонизирани по същия начин като Виденов, и това ви е известно. Е, няма да бъдете бедни като него, но няма да бъдете и толкова спокойни. Да си охранен лъжец все още не е най-голямото щастие на този свят. Няма да дочакаме първенците ни да осъзнаят това.

Костов се е скрил в илюзиите си, които стават все по-алчни, дори да кръстят комбината в Кремиковци на негово име – и тогава той няма да мигне. Симеон се разведе по най-безславният начин с историята, а сега максимално ще го обеднят на стари години. Станишев мисли, че е изхитрувал всички – но винаги ще се намери някой, който да го пита: защо се дереш за референдуми, а сам не довърши договора за Белене с руснаците, винаги ще има един Виденов готов с този въпрос.

В крайна смета, всички те вече са наясно, че демонизирането в българската политика е едно от най-лесните неща – но и това не ги прави по-трезви. Ами Бойко? Сигурно е намислил нещо, но не е лошо да има предвид, че все един ден и той ще трябва да говори като бивш премиер.Чувам, че се е наканил да държи черносотниците на един пушечен изстрел разстояние от себе си. Дано да е вярно.

Не искам да генерализирам от един телевизионен разговор, но той ни подсказа, че ние живеем единствено с текущата представа за политиката – а това ни прави хилави и безпомощни пред Историята.