Разговорът с Георги Черкелов е записан на 25 септември 1994 година в офиса ми в парк-хотел „Москва” – между 1993 и 1999 година, докато продуцирах втората „Всяка неделя”, нито веднъж не стъпих в телевизията на „Сан Стефано”. Дори когато в програмата гостуваше Тодор Живков - и той не беше скрил раздразнението си от това.

Черкелов от доста време се беше заселил в плевенското село Ъглен – но и там си оставаше все същия аристократ. Голям актьор, с изключителна популярност, и умен – не колкото са обичайно актьорите. Но малко отстранен и хладен – преди 1989-а имаше един хубав лаф, който се възприемаше неприязнено: „Едно от най-неприятните неща е колективът!”

В разговора той постави точна диагноза на случващото се по онова време – пет години след промяната на 10 ноември 1989 година. Дори каза, че Историята ще сложи кръст на тези години.

Затова, когато го питали как е, Черкелов отговарял: „Не се заяждай!”

Но продължаваше да е убеден, че дори човекът с упражнения може да стане по-добър.