Разговорът с Гълъбина Ръждева - лелята на Иван Костов е излъчен на 7 март 2004 година. А послеслова към него - на 4 април.

Лелята се оказа много специална – забавна, остроумна и великодушна. И най-важното – пределно откровена. Нещо, което не е било одобрено от роднините й и тя се оплака, макар и пестеливо, по време на втория ни разговор.

Тя обичаше племенника си Костов, това бе вън от съмнение. Повече ценеше обаче идеите на младостта си и не го криеше. А най-много държеше на истината – и я поднесе извънредно колоритно.

Костов се превърна за мнозина, донейде и заради надменността на характера си, в демона на последните две десетилетия. Леля му нямаше никакво намерение да го принизява допълнително, тя просто представяше своята гледна точка за тази несъмнено важна фигура.

Във всеки случай, намирам, че сведенията й ще имат изключително значение за осветляването на някои малко известни подробности от биографията на Костов. А оттук – и на някои особености на българския Преход.