Вече видяхте как се връщат плочи и медали.

Сега пък ще видите как се връща партийна книжка.

Онова, което известният сатирик Марко Ганчев направи на 15 април 1990 година, днес изглежда съвсем невинно. Обаче тогава предизвика истински ураган.

В наши дни изобщо не се впечатляваме от изневерите и предателствата в различните партии, отдавна сме безучастни към хитруванията и шмугванията на различни хитреци. Всъщност, всички сме наясно, че шмугването е великия глагол на Прехода.

Но през 1990 година, и то два месеца преди изборите, да си хвърлиш книжката от комунистическата партия – пред 5 милиона телевизионни зрители! - си беше грамаден скандал. И той, естествено, можеше да се случи само във „Всяка неделя”.

Колкото и разпасани и бурни да бяха ония времена, за жеста на Марко се говори дълго. Веднъж той беше вече изключван от БКП – отказа да подкрепи декларация срещу Александър Солженицин, понеже не бил чел книгите на руския дисидент.

Сетне го възстановиха – комунистите непрекъснато си служеха ту със студения, ту с топлия душ – но пак го гледаха с лошо око. Преди това пък го бяха „разгромили” – това е техен термин – заради книгата му „Бягащо дърво”. Впрочем, направи го човек, който по-късно стана виден демократ.

Веднъж, доста преди преврата на 10 ноември 1989 година, поканих Марко Ганчев да представи сатиричното списание „Апропо”, което издаваше Дома на хумора и сатирата в Габрово, а той беше негов главен редактор. Приключихме разговора и Марко взе да надписва една книжка. Свърши с писането и поиска да го прочете. Нещо ме накара да го спра, а и по начало винаги съм отбягвал куртоазните закачки в ефир.

Но когато след предаването прочетох автографа, изтръпнах. Той гласеше: „На основоположника на свободната телевизия в социалистическия лагер”.

После прекият ми шеф доста се сърдеше, задето съм поканил Ганчев, а аз не можех да разбера, каква е причината. Едва след 1989 година научих, че в телевизията имало списък на хора, които не биват да се канят. Никой не ми беше дори споменавал за този списък.