Това е един малък фрагмент от интервю - микроскопично свидетелство за Барда, който дълги години имаше огромна популярност.
Разговаряхме с Окуджава в Балабановата къща в Пловдив.
През отворения прозорец надничаше един петел на Енчо Пиронков / в двора бяха наредени картини и от други пловдивски художници/.
…
Окуджава не бе толкова популярен, колкото Висоцки, това не бе и възможно - в ония години сякаш нарочно отглеждаха шумната слава на Висоцки, а пък и личните му непремерености спомагаха за това. Накрая се оказа – това стана ясно неотдавна, че всъщност го е убил личният му лекар. Завързал го на стол, за да не буйства, като преди това му е дал лекарствата, които трябвало да го откажат от порока и които го довършили.
Окуджава беше друга класа. Най-напред, беше чудесен лирик.
Имам отговор, защо е бил по-въздържан. Той сякаш личи от съвета, който му е дала майка му – докато била заточена в Сибир. Макар и до днес да не съм сигурен, дали Окуджава го каза сериозно или иронично.
Пей това, което пеят?!
…
Ето какво е написал Окуджава за Висоцки.
За Володя Висоцки аз песничка бих съчинил:
ето още един, който легна в земята голяма.
Уж твърдят, че е грешил, уж без време свещта
угасил,
значи тъй е решил, а безгрешни в природата
няма.
Малко време ще трае раздялата: миг или два,
предстои ни по същата диря и ние да крачим.
Но дорде баритонът му дрезгав кръжи
над Москва,
нека двамата миг се посмеем и миг да поплачем.
За Володя Висоцки бих песен написал и пял,
но ръката ми тръпне и стихът ми звучи
неуверен.
В белоснежния свод над Москва литна
щъркелът бял…
В черноземната пръст на Москва кацна
щъркелът черен.
/превод на Иван Николов, издателство „Ню медиа груп”/
…
А Юз Алешковски беше казал на едно място: „Ще взема наистина да повярвам, че дисидентите са подменили мавзолейния Ленин с Висоцки…”
…
Както и да е, миниатюрата, която ви предлагам ще ви припомни, ако не друго, гласът на този знаменит поет…
ОЩЕ ПО ТЕМАТА
