Това интервю с Радоев е взето на 12 юни 1994 година в офиса ми в парк-хотел „Москва”, откъдето от 1993 до 1999 година правех втората „Всяка неделя”.

Току-що бях издал в „Зодиак-Всяка неделя” стихосбирката му „Ракия за Бога”, която дълги години се бе търкаляла в разни издателства и това беше една малка радост за него. Той беше смъртно болен и съвсем скоро след това почина.

За Радоев ме подсети тия дни една малка разправия между сина му, вече известен актьор, и Юлиян Вучков. Не искам да се намесвам в този спор, макар че имам какво да кажа.

По-важното е да чуем пак Поета. Той беше забележително прозорлив – дори в предсмъртното си интервю. Едва си поемаше дъх, но изстрелваше думи, които днес изглеждат още по-важни.

Не е ли прав, че не сме съзидателно общество, а демокрацията сякаш винаги ще е подранила при нас?